Рехабилитация и физиотерапия: кога започва възстановяването и как съвременните технологии променят резултата

Въведение

Рехабилитацията често се възприема като „последната стъпка“ от лечението. Като нещо допълнително, което идва след операция, след болест или след травма. Истината е, че много често тя не е финал, а ключова част от самото лечение. Понякога започва още в първите часове след операция. В други случаи започва дори преди хирургичната намеса, за да подготви тялото за по-добър резултат.

Точно затова рехабилитацията не бива да се подценява. Тя не е просто серия от упражнения или процедури. Тя е комплексен, активен процес, в който пациентът участва с тялото, ума, мотивацията и постоянството си. Целта ѝ не е просто да „раздвижи“ един крайник или да намали болката. Целта е човекът да се върне възможно най-пълноценно към ежедневието си – към движението, самостоятелността, увереността и нормалния ритъм на живот.

Тази страница обобщава най-важното от епизод на AVIS Medcast с д-р Елена Златанова – специалист по физикална и рехабилитационна медицина с дългогодишен опит, включително 15 години практика във военна болница в Кувейт. В разговора тя поставя много силен акцент върху това, че рехабилитацията променя изхода от лечението – функционално, физически, психологически и социално.

Тук ще разгледаме:

• какво представлява рехабилитацията като процес,
• кога е важно да започне рано,
• каква е разликата между традиционна и роботизирана рехабилитация,
• как протича възстановяването след инсулт,
• как се работи след ортопедични операции и травми,
• какъв е подходът при деца с детска церебрална парализа,
• какво място има рехабилитацията при множествена склероза,
• как технологиите, геймификацията и роботите променят мотивацията и резултата.

Важно: Текстът е информативен и не замества преглед. Индивидуалният план за рехабилитация се изготвя след оценка на конкретното състояние, диагнозата, етапа на възстановяване и рехабилитационния потенциал на пациента.

Запази час
График/Онлайн записвания
Контакти
Рехабилитация
АВИС Медика

Какво представлява рехабилитацията
Кога започва рехабилитацията
Традиционна и роботизирана рехабилитация
Рехабилитация след инсулт
Рехабилитация след ортопедична операция
Детска церебрална парализа и ранни сигнали
Множествена склероза и поддържаща рехабилитация
Болки в кръста и физиотерапия
Често задавани въпроси
Роботизирана рехабилитация

Какво всъщност представлява рехабилитацията

Рехабилитацията е комплекс от активни и пасивни дейности, чрез които пациентът се подпомага да възстанови своите функции след заболяване, операция, травма или неврологично увреждане. Но най-важното уточнение е, че рехабилитацията сама по себе си е активен процес.

Това означава, че дори когато дадено движение се извършва пасивно от терапевта или с помощта на апарат, пациентът пак участва активно – с внимание, с възприятие, с обработка на сигнали и с участие на нервната система. Тялото и мозъкът не са отделни в този процес. Те работят заедно.

Рехабилитацията има няколко нива:

• функционална – подобрява сила, обем на движение, координация и двигателен контрол;
• медицинска – включва медикаментозна подкрепа, когато е нужна;
• психологична – подпомага пациента да се справи със страха, стреса, обезкуражаването и депресивните реакции;
• социална – цели завръщане към ежедневието, работата, самообслужването и ролята на човека в живота му.

Точно затова рехабилитацията не е една процедура, не е „само гимнастика“ и не е нещо второстепенно. Тя е основна част от лечебния процес.

Кога започва възстановяването

Един от най-важните акценти в разговора е, че възстановяването не започва винаги след лечението. В някои случаи то започва преди него. Пример за това е предоперативната рехабилитация при определени ортопедични състояния, като операция на предна кръстна връзка. Тогава пациентът се изпраща за подготовка на мускулатурата още преди интервенцията, за да бъде следоперативният резултат по-добър.

В други случаи рехабилитацията започва в първите часове или първия ден след операцията. Това важи особено при ортопедични интервенции и при пациенти, при които е важно да се предотвратят усложнения като:

• белодробен тромбоемболизъм,
• тромбоза на дълбоките вени,
• декубитални рани,
• ранно обездвижване на мускулите.

Ранната рехабилитация включва:

• дихателна гимнастика,
• активни упражнения в леглото,
• студени компреси,
• постепенно вертикализиране,
• обучение в ползване на помощни средства.

Разбира се, има и състояния, при които не трябва да се бърза без преценка – например при тежък хеморагичен инсулт. Там решението се взема съвместно с невролог и според конкретното състояние на пациента.

Може ли рехабилитацията да промени изхода от лечението

Краткият отговор е: да, и то съществено.

Рехабилитацията не просто „помага“. Тя променя резултата от лечението в почти всеки случай. Но това става чрез индивидуален подход. На всеки пациент се изготвя индивидуален план, който не е фиксиран, а пластичен. Той се променя според ежедневната оценка, според напредъка или според нови нужди, които се появяват по време на възстановяването.

Това е особено важно, защото двама пациенти с една и съща диагноза може да имат напълно различен рехабилитационен потенциал, различна мотивация, различна психологична нагласа и различна физическа изходна точка.

Ползите от рехабилитацията: физически, функционални, психологически

Ползите от рехабилитацията не са само двигателни. Те са многопластови.

1. Физически ползи

• увеличаване на мускулната сила,
• възстановяване на обема на движение,
• намаляване на спастичността,
• подобряване на баланса и координацията,
• понижаване на отока и болката.

2. Функционални ползи

• обучение в ставане и сядане,
• обучение в ходене,
• връщане към самообслужване,
• използване на патерици, бастун, помощни средства,
• безопасно влизане в баня, използване на тоалетна, ежедневни дейности.

3. Психологически и социални ползи

След операция, инсулт или тежка диагноза много пациенти преживяват стрес, страх, обезсърчаване и дори депресивни състояния. Тук рехабилитацията играе важна роля, защото:

• вдъхва надежда,
• показва реален напредък,
• връща увереността,
• връща пациента към ролята му в семейството и обществото.

Традиционна рехабилитация: основата, без която не може

Традиционната рехабилитация е основата, върху която стъпва всяка модерна терапия. Тя включва работа от мултидисциплинарен екип:

• лекар по физикална и рехабилитационна медицина,
• рехабилитатори,
• кинезитерапевти,
• ерготерапевти,
• психолози,
• логопеди,
• трудотерапевти,
• специалисти по протезиране и помощни средства.

Силата на традиционната рехабилитация е в това, че работи с човека цялостно. Тя не е зависима от техника, а от знание, клинична преценка, последователност и индивидуален план.

Роботизирана рехабилитация: когато технологията дава „суперсили“

Роботизираната рехабилитация не замества терапевта. Тя му дава по-прецизни инструменти и на пациента – повече възможности.

В AVIS Medica / рехабилитационната болница в Тученица се използват роботизирани системи като:

• Lokomat Pro
• Armeo
• Pablo
• Omega
• Andago
• Tymo

Тези системи се използват при:

• деца с детска церебрална парализа,
• пациенти след инсулт,
• множествена склероза,
• Паркинсон,
• неврохирургични и неврологични пациенти,
• гръбначно-мозъчни увреждания.

Как помагат?

• намаляват спастичността,
• изпращат двигателни сигнали към мозъка,
• подпомагат невропластичността,
• изграждат увереност,
• правят движението по-повторяемо и контролирано,
• дават обективна обратна връзка за напредъка.

Рехабилитация след инсулт

Рехабилитацията след инсулт е силно индивидуална. Важни са:

• дали инсултът е исхемичен или хеморагичен,
• къде е огнището,
• какви са пораженията,
• какъв е рехабилитационният потенциал на пациента.

В голяма част от случаите рехабилитацията започва още в първите дни. Един от най-важните ранни акценти е позиционната терапия на засегнатите крайници и прилагането на студени апликации за овладяване на спастичността.

След това подходът включва:

• пасивни движения,
• активни и подпомогнати движения,
• поетапно вертикализиране,
• обучение в ходене,
• баланс и координация,
• роботизирана терапия при подходящи случаи.

Рехабилитация след ортопедични операции

При ортопедични интервенции рехабилитацията често започва още в деня на операцията. Основните цели са:

• профилактика на усложнения,
• ранно включване на мускулатурата,
• намаляване на болката и отока,
• предотвратяване на скованост и залежаване.

Използват се:

• дихателна гимнастика,
• активни упражнения в леглото,
• артромот,
• студени термогелове,
• обучение във вертикализиране,
• обучение с патерици,
• функционално обучение за ежедневието.

Тук много важно е пациентът да не „саботира“ резултата с неправилни пози или навици, например неподходяща поза по време на сън след тазобедрена алопластика.

Детска церебрална парализа: защо ранната намеса е толкова важна

Детската церебрална парализа се определя като непрогресиращо заболяване, но без рехабилитация може да се стигне до прогресиращо усложняване на състоянието. Именно затова ранната диагностика и ранната намеса са критично важни.

Ранни сигнали за родителите могат да бъдат:

• спастичност на крайниците,
• изоставане в психомоторното развитие,
• невъзможност за обръщане,
• невъзможност за стабилно държане на главата,
• забавено пълзене,
• проблеми със стойката,
• зрителни сигнали като конвергентен страбизъм.

При по-малките деца се използват методи като Войта, а при по-големите – Бобат, електростимулации, стречинг, намаляване на спастичността, работа с топки, невроразвойни техники и роботизирана рехабилитация.

Множествена склероза: когато рехабилитацията става част от живота

При множествената склероза рехабилитацията често е дългосрочна и поддържаща. Основните цели са:

• контрол над спастичността,
• подобряване на обема на движение,
• работа върху баланса,
• стабилизиране на походката,
• поддържане на увереността и самостоятелността.

Тук роботизираните системи като Lokomat, Omega, Andago, Armeo и Tymo могат да имат важна роля, особено за баланс, координация, походка и горни крайници.

Геймификация, виртуална реалност и мотивация

Рехабилитацията не е само усилие. Тя може да бъде и мотивираща, ангажираща, дори забавна. Това е особено важно при деца, но не само при тях.

Използват се:

• мобилни приложения за упражнения,
• игри за баланс и координация,
• следене на линии, стъпки и схеми,
• подаване и улавяне на топка,
• виртуална реалност,
• софтуерна обратна връзка за прогреса.

Мотивацията е един от най-важните фактори за успех. Когато пациентът види реалния си напредък – дори визуализиран от софтуера на робота – той много по-трудно се отказва.

Болки в кръста и физиотерапия

Болките в кръста са едно от най-честите състояния, при които хората търсят физиотерапия. Тук подходът също е индивидуален и се основава на образна диагностика и клинична оценка.

Съвременната физиотерапия може да включва:

• високоинтензивен сканиращ лазер,
• индивидуални упражнения,
• противоболкова и противооточна терапия,
• щадящо раздвижване,
• ясно разграничаване кога не трябва да се прилагат топлинни процедури.

Особено важно е пациентът да знае, че „болки в кръста“ не значи автоматично едно и също лечение за всички.

Рехабилитацията и НЗОК: какво е важно да знаят пациентите

В разговора е засегната и много практичната тема за достъпа до рехабилитация.

Пациентът има право на:

• бланка №3 за амбулаторна физиотерапия и рехабилитация,
• 20 процедури по НЗОК,
• ново направление след 30 дни,
• определени клинични пътеки според диагнозата и етапа.

Има различни пътеки за:

• ортопедични операции,
• периферна нервна система,
• централна нервна система,
• продължително пролежаване,
• роботизирана рехабилитация при деца с ДЦП.

Това е важна част от темата, защото много пациенти отлагат рехабилитацията, мислейки, че тя е недостъпна или изцяло платена.

Свързани страници:
Често задавани въпроси
Роботизирана рехабилитация в AVIS Medica
Рехабилитация
АВИС Медика

Ако вие или ваш близък имате нужда от рехабилитация след операция, инсулт, травма, неврологично или ортопедично заболяване, най-добрата първа стъпка е консултация и индивидуална оценка.
Болница за Рехабилитация АВИС Медика
Запази час | Контакти