Диабет

В ранните етапи диабетът често протича безсимптомно. Типичните симптоми като силна жажда, сухота в устата и често уриниране се появяват при по-високи стойности на кръвната захар (над 11–12 mmol/L).

В по-ранна фаза може да има:

  • необяснима умора

  • сънливост след хранене

  • епизоди на „при-гладняване“

  • натрупване на мазнини в областта на корема

  • трудно обяснимо покачване на тегло

Затова профилактичните изследвания са изключително важни.

Преддиабетът е състояние, при което кръвната захар е по-висока от нормалната, но все още не отговаря на критериите за диабет.

  • Нормална кръвна захар на гладно: до 5.6 mmol/L

  • Преддиабет: 5.7 – 6.9 mmol/L

  • Диабет: ≥ 7.0 mmol/L

Преддиабетът може да продължи години преди да се развие диабет тип 2.

Инсулиновата резистентност е състояние, при което клетките не реагират нормално на инсулина.

В резултат панкреасът произвежда повече инсулин, което води до:

  • покачване на тегло

  • натрупване на мазнини в коремната област

  • омазняване на черния дроб

  • повишен риск от диабет тип 2

Инсулиновата резистентност често предшества диабета.

Задължително ежегодно изследване се препоръчва при:

  • хора над 45 години

  • хора с наднормено тегло (BMI > 25)

  • фамилна обремененост

  • високо кръвно налягане

  • повишени триглицериди

  • жени с гестационен диабет

  • заседнал начин на живот

Основните изследвания включват:

  • Кръвна захар на гладно

  • Гликиран хемоглобин (HbA1c)

  • Орален глюкозотолерантен тест (ОГТТ)

Глюкозотолерантният тест е един от най-точните методи за диагностика.

Лечението зависи от стадия и индивидуалния риск.

Първа стъпка:

  • режим на хранене

  • физическа активност

След това:

  • перорални медикаменти

  • комбинирана терапия

  • при нужда – инсулин

Инсулинът не е „наказание“, а средство за контрол на кръвната захар и предпазване от усложнения.

Оземпик (семаглутид) е медикамент за лечение на диабет и тежко затлъстяване.

Прием без лекарски контрол крие рискове като:

  • забавено изпразване на стомаха

  • панкреатит

  • проблеми с щитовидната жлеза

Да, в много случаи диабет тип 2 може да бъде предотвратен чрез:

  • редукция на теглото (10–20%)

  • 150 минути умерена физическа активност седмично

  • ограничаване на бързите въглехидрати

  • достатъчен сън

  • контрол на стреса

Превенцията винаги е по-ефективна от лечението.

Препоръчително е:

  • минимум 150 минути умерена физическа активност седмично

  • 75 минути интензивно кардио

  • 8 000 – 10 000 крачки дневно

Мускулната маса увеличава изгарянето на калории дори в покой.

Смяна на тазобедрена става

Обичайно общото време в операционната зала, заедно с подготовката и анестезиологичните процедури, е около час и половина. Самата хирургична част може да варира според конкретния случай, анатомичните особености и избрания подход, но стандартната времева рамка често се движи около този диапазон при неусложнено протичане.

Много пациенти съобщават, че усещат разлика сравнително рано след операцията. Болката, свързана с износената става, обикновено намалява, но съществува естествен период от около 7–14 дни, необходим за заздравяване на меките тъкани. В този период е възможен дискомфорт, който постепенно отшумява с възстановяването.

Раздвижването започва още в първите часове или на следващия ден след операцията под медицински контрол. Организираната рехабилитация след изписване може да стартира около 6–7 ден, а първият по-структуриран и ключов курс често се провежда около втората седмица. Ранното движение е важна част от възстановителния процес.

В разговора се споменава, че има пациенти, които след операцията карат ски и се катерят по планини. Това показва, че активният начин на живот е възможен. Все пак режимът на натоварване е индивидуален и трябва да бъде обсъден с лекуващия лекар и рехабилитатор, за да се определи най-подходящият тип физическа активност.

Няма „вечна“ протеза. При правилно позициониране, качествена хирургична техника, добра рехабилитация и спазване на препоръчания режим, се посочва ориентир над 30 години като възможна трайност при стандартно протичане. Индивидуалните фактори също имат значение.

Възможните рискове включват венозна тромбоза, белодробна емболия, кървене, инфекция и усложнения, свързани с придружаващи заболявания. Затова подготовката преди операцията и последващата профилактика са ключови за ограничаване на тези рискове.

Контролът на придружаващите заболявания, намаляването на рискови фактори като тютюнопушене, спазването на указанията за движение и търпението по време на адаптационния период са важни за постигане на оптимален резултат.e

Подходящ ли е пациентът за операция може да се определи след консултация с лекар ортопед. По време на прегледа се прави клинична оценка, анализират се образни изследвания и се обсъждат симптомите – болка, ограничено движение и затруднения в ежедневието. Взимат се предвид придружаващите заболявания и общото здравословно състояние. След подробен разговор лекуващият лекар преценява дали смяна на тазобедрена става е правилното решение.

Операцията се планира след консултация и съвместно решение между пациента и лекуващия лекар. След като се потвърди необходимостта от смяна на тазобедрена става, се организират предоперативни изследвания, анестезиологична оценка и избор на подходяща дата. Планирането е индивидуално и цели максимална безопасност и оптимални условия за успешно протичане на операцията.

Гастроскопия и колоноскопия

Гастроскопията е изследване, при което се оглеждат хранопроводът, стомахът и дванадесетопръстникът. Тя показва възпаления, язви, рефлукс, полипи и туморни изменения и е основен метод за диагностика на заболявания в горната част на храносмилателната система.

Колоноскопията е изследване на дебелото черво, което позволява откриване на полипи, рак на дебелото черво, възпалителни заболявания и кървене. Тя е най-надеждният метод за профилактика и ранна диагностика.

Гастроскопия се препоръчва при киселини, болки в стомаха, подуване, гадене, повръщане, затруднено преглъщане, анемия или необяснимо отслабване. При продължителни симптоми не бива да се отлага.

Колоноскопия се прави при кръв в изпражненията, анемия, промени в изхожданията, болки в корема, фамилна обремененост или като профилактика след определена възраст.

Препоръчва се след 50-годишна възраст при хора с обичаен риск. При повишен риск (напр. синдром на Линч) скринингът започва по-рано – около 25 години.

Не. Самото изследване не причинява болка, но може да бъде неприятно заради рефлекса за повръщане. Затова често се извършва под краткотрайна анестезия.

Обикновено не е болезнена, но може да бъде неприятна. В много случаи се прави с анестезия, което прави процедурата напълно поносима.

Да, често се извършват под венозна анестезия (седация), която действа бързо и пациентът не усеща дискомфорт по време на изследването.

Самото изследване трае около 2–3 минути. При допълнителни манипулации може да продължи малко по-дълго.

Продължителността е различна, но обикновено отнема между 15 и 30 минути, в зависимост от случая.

Необходимо е да не се приема храна и течности около 10–12 часа преди изследването. Това гарантира добра видимост и безопасност.

Подготовката включва прием на специални разтвори за изчистване на червата и спазване на хранителен режим. Тя е ключова за точността на изследването.

Рискът е минимален, когато изследването се извършва от опитен специалист. При съвременната апаратура усложненията са изключително редки.

Колоноскопията е безопасна процедура. В редки случаи може да има кървене или дискомфорт, но рискът е много нисък.

Да. Полипите често се премахват още по време на гастроскопия или колоноскопия, което предотвратява развитието им в рак.

Биопсия се взема при съмнителни изменения, които не могат да се оценят само с оглед. Тя помага за точна диагноза.

Резултатът се дава веднага след процедурата. При взета биопсия е необходимо допълнително време за лабораторен анализ.

При нормален резултат – на 7–10 години. При наличие на полипи или повишен риск – по-често, според преценката на лекар.

Не напълно. Той е полезен за скрининг, но колоноскопията остава най-точният метод за диагностика и лечение.

Често в началото няма симптоми. В по-късен етап може да има кръв в изпражненията, анемия, промяна в изхожданията, отслабване и умора.

Това е бактерия, свързана с гастрит, язва и риск от рак на стомаха. Откриването и лечението ѝ значително намалява риска от усложнения.

Това е състояние, при което клетките на хранопровода се променят вследствие на продължителен рефлукс. Смята се за предраково и изисква проследяване.

Микробиомът е съвкупност от бактерии в червата, които подпомагат храносмилането, имунитета и метаболизма. Балансът му е ключов за здравето.

Пробиотиците са полезни при антибиотично лечение, пътуване или нарушен баланс на чревната флора, но не могат да заменят здравословното хранене.

Най-добре е да се консултирате с гастроентеролог. Ранната диагностика е ключова и може да предотврати сериозни заболявания.

Съвременна хирургия

Операция, извършена през малки разрези с камера и специални инструменти, с по-малка травма за тъканите.

Тя е отличен избор в много случаи, но при тежки, усложнени или спешни състояния класическата хирургия може да е по-безопасна.

При големи или съмнителни възли, конгломерати, притискане, рецидивираща хиперфункция или съмнение за злокачествен процес.

При възрастни придобитите хернии не се затварят сами. Те могат временно да създават по-малко оплаквания, но рискът остава.

Когато заболяването е в напреднал стадий, симптомите са постоянни или повтарящи се и консервативното лечение вече не помага.

При силна болка, гадене, повръщане, колапс, безсънна нощ от болка или влошаване за кратко време.

Добра подготовка, точна диагноза, правилен оперативен метод, спазване на следоперативните указания и добра комуникация с екипа.

Рехабилитация и физиотерапия

Не. Това е един от най-честите митове. В много случаи рехабилитацията започва след операция или след остър етап на заболяване, но в други случаи тя може да започне още преди лечението. Например при някои ортопедични състояния пациентът преминава през предоперативна рехабилитация, за да бъдат мускулите по-добре подготвени за следоперативното възстановяване.

В много случаи – възможно най-рано, но винаги след медицинска преценка. След ортопедични операции често се започва още в първите часове или на следващия ден. При някои неврологични състояния, като тежък хеморагичен инсулт, подходът е по-внимателен и началото се съобразява с преценката на лекуващия екип.

Рехабилитацията не е само упражнения. Тя може да включва:

  • активни и пасивни движения,

  • дихателна гимнастика,

  • тренировки за баланс и координация,

  • обучение в ходене,

  • обучение в самообслужване,

  • физиотерапевтични процедури,

  • психологична подкрепа,

  • работа с роботизирани системи,

  • домашна програма за упражнения.

В ежедневния език двете думи често се използват като синоними, но не са напълно еднакви. Физиотерапията е част от рехабилитацията и включва конкретни физикални методи и процедури. Рехабилитацията е по-широк процес, който включва и двигателно възстановяване, функционално обучение, психологична и социална адаптация.

Не за всички, но за много пациенти може да бъде изключително полезна. Тя е особено подходяща при:

  • инсулт,

  • детска церебрална парализа,

  • множествена склероза,

  • Паркинсон,

  • гръбначно-мозъчни увреждания,

  • нарушения в походката, баланса и координацията.

Роботите не заместват терапевта, а се използват като част от индивидуалната програма.

Да. При определени състояния, особено при деца с двигателни нарушения, роботизираната рехабилитация може да бъде едновременно ефективна и силно мотивираща. За децата тя често се възприема като нещо интересно и ангажиращо, което повишава желанието им да участват активно.

Да, и в много случаи е решаваща. Рехабилитацията след инсулт може да подпомогне възстановяването на:

  • движенията,

  • баланса,

  • координацията,

  • способността за ходене,

  • самостоятелността в ежедневието.

Тя има и много важна роля за увереността и психиката на пациента.

Да, често има. Ранният старт обикновено е най-добрият вариант, но това не означава, че по-късното започване е безсмислено. При много пациенти и след месеци може да се постигне подобрение, особено ако състоянието не е било рехабилитирано правилно до момента.

Не винаги. Болката е сигнал, че трябва да се прецени внимателно какво се случва, но не означава автоматично, че рехабилитацията е неподходяща. Важното е натоварването, движенията и процедурите да бъдат правилно подбрани и наблюдавани.

Изключително важна. Рехабилитацията е процес, в който пациентът трябва да участва активно. Мотивацията, постоянството и вярата, че има смисъл да продължи, често правят огромна разлика в резултата.

Да, има различни възможности според състоянието:

  • амбулаторна физиотерапия и рехабилитация с направление,

  • клинични пътеки за ортопедични, неврологични и други пациенти,

  • определени високоспециализирани дейности.

Конкретният обем зависи от диагнозата, срока след заболяването или операцията и медицинската преценка.

По направление за амбулаторна физиотерапия и рехабилитация пациентът може да има ново направление след 30 дни. Това е важно, защото много хора погрешно смятат, че ако са ползвали предния месец, нямат право отново.

Да, и то много голямо. Страхът, обезкуражаването, усещането за загуба на контрол и безпомощност могат да забавят възстановяването. Затова психологичната подкрепа често е важна част от рехабилитацията, особено след инсулт, тежка травма или продължително обездвижване

Да. Особено при деца, но и при възрастни, се използват игрови елементи, интерактивни упражнения, виртуална реалност, мобилни приложения и различни форми на геймификация. Това не прави рехабилитацията по-малко медицинска – прави я по-ангажираща.

Добра идея е да потърсите консултация:

  • след операция,

  • след травма,

  • след инсулт,

  • при продължителни болки в кръста,

  • при двигателен дефицит,

  • при нарушения в баланса, координацията или походката,

  • когато имате нужда от план за възстановяване, а не просто от отделна процедура.

Здраве на очите

В общия случай е добре профилактичен очен преглед да се прави веднъж годишно, особено след 40-годишна възраст. Това е важно, защото някои заболявания, като глаукомата и диабетната ретинопатия, могат да започнат без ясни симптоми.

Не винаги. Антирефлексното покритие и филтрите за синя светлина могат да бъдат полезни, но не заменят прегледа. Ако има реална нужда от диоптър, той трябва да бъде установен от офталмолог.

Не. Изкуствените сълзи са безопасни, особено ако са без консерванти. Те могат да се използват продължително, особено при работа пред компютър и сухота в очите.

Това е естествено възрастово намаляване на способността за фокусиране наблизо. Обикновено започва около 42–45 години.

Не. Няма капки, които да върнат младата еластичност на лещата. Решението най-често е очила за близо, мултифокални очила или при определени случаи – други форми на корекция.

Не винаги. Но ако се появят внезапно, ако има светкавици, сянка или рязко влошаване на зрението, трябва да се потърси очен лекар.

Не. Лечението на катарактата е оперативно.

Глаукомата е заболяване, което уврежда зрителния нерв. Най-често протича бавно и без симптоми в началото, затова профилактичните прегледи са толкова важни.

Чрез профилактичен преглед, измерване на очното налягане, оглед на зрителния нерв и при нужда допълнителни изследвания като OCT и периметрия.

Да. Именно затова глаукомата е толкова коварна. В ранните си етапи може да няма болка и човек да не усеща значимо влошаване.

Това е заболяване на макулата – зоната на ретината, отговорна за централното зрение. Може да доведе до затруднено четене, кривене на линии и петна в центъра на зрението.

Да. Диабетната ретинопатия често започва без симптоми. Един преглед годишно е задължителен.

Да. Хипертонията може да увреди съдовете на ретината и в тежки случаи да доведе до сериозни съдови усложнения.

Отново поне веднъж годишно, дори без оплаквания.

Това е практично правило при работа пред екран: на всеки 20 минути да се гледа поне 20 секунди надалеч – на около 20 фута (приблизително 6 метра) или повече.

Добре е първият профилактичен очен преглед да бъде направен между 6 и 12 месеца, след това между 3 и 4 години и отново преди училище.

Заради комбинация от наследственост, много време пред екрани, продължителна работа наблизо и недостатъчно време навън на естествена светлина.

Поне 2 часа дневно на открито се свързват със защитен ефект върху развитието на късогледството.

Не. Детето не знае каква е нормата на зрението и често не може само да каже, че има проблем.

Да. Има методи за забавяне на прогресията – специални очила, контактни лещи, ортокератология и промяна в зрителните навици. Най-важното е да се започне навреме.

Мързеливото око, или амблиопия, е състояние, при което едното око не развива нормално зрение, въпреки че анатомично може да изглежда здраво. Ако не се лекува рано, проблемът може да остане траен.

Не бива да се разчита на това. След 6-месечна възраст всяко трайно кривене на окото трябва да бъде оценено от офталмолог.

Лятна грижа за кожата

Не. Нужна е и в градски условия, в планината, при работа навън и при продължителен престой на слънце.

Обикновено през 3–4 часа, особено при изпотяване, къпане и активно излагане на слънце.

Изгарянето по-често дава парене, болка и понякога мехури. Алергичните реакции са по-често със сърбеж и зачервяване. При съмнение е добре да се прегледа от дерматолог.

По-често басейнът, заради хлора и дезинфектантите, както и по-високия риск от гъбични инфекции.

Заради топлина, влага и изпотяване, които създават идеални условия за гъбичен свръхрастеж.

Не е опасен, но е упорит и често рецидивира. Нужна е правилна диагноза и терапия.

Само ако е в много начален стадий. При по-изразено акне често е нужна и медицинска терапия.

Да, при част от пациентите има връзка с гастроинтестинални проблеми и Helicobacter pylori.

Когато има асиметрия, неравни граници, различен цвят, диаметър над 6 мм или започне да се променя.

Да, при правилна преценка. Но химични пилинги и много лазерни процедури обикновено е по-добре да се отложат.

Обикновено след 35 години и само ако има реална нужда.

Не, когато са поставени правилно, от лекар и с разумен план. Опасността е в прекаляването и непрофесионалното приложение.

Добра хигиена, добра хидратация и добра фотозащита.

Образната диагностика

Рентгенът е базово образно изследване, подходящо най-вече за кости, счупвания и част от белодробните състояния. Скенерът дава по-подробна информация и се използва често при спешни състояния, травми, инсулт, белодробни и коремни проблеми. ЯМР е най-подходящ за мозък, гръбначен стълб, стави, меки тъкани, простата и женски малък таз.

Няма едно „най-точно“ изследване за всичко. Най-точен е методът, който отговаря на конкретния медицински въпрос. Понякога това е рентген, в други случаи скенер, а при меки тъкани и неврологични проблеми – ЯМР.

ЯМР се назначава, когато е нужна детайлна оценка на мозък, гръбначен стълб, стави, връзки, менискуси, сухожилия, простата, малък таз или други меки тъкани. Често се използва и при съмнение за множествена склероза, спортни травми или туморни процеси.

Скенерът се използва най-често при спешни и остри състояния, защото е бърз и информативен. Подходящ е при травми, съмнение за инсулт, белодробни проблеми, коремна болка, съдови състояния и когато е необходима бърза оценка.

Рентгенът често е достатъчен при съмнение за счупване, изкълчване, част от белодробните заболявания и първоначална оценка на определени зони. Ако е нужна по-подробна информация, лекарят може да назначи скенер или ЯМР.

Скенерът използва рентгенови лъчи, но когато има ясна медицинска причина, ползата от точната диагноза обикновено е много по-голяма от риска. Съвременните апарати работят с контролирани дози, а проблем би било ненужното и често повтаряне без показание.

Не. Ядрено-магнитният резонанс не използва рентгенови лъчи. Той работи с магнитно поле и радиовълни.

Контрастното изследване включва въвеждане на контрастна материя, която помага да се видят по-ясно съдове, органи и определени процеси. То се използва, когато лекарят търси по-прецизна информация, например при съдови проблеми, тумори, урологични състояния или възпалителни процеси.

В повечето случаи контрастът се понася добре, но преди изследването се преценяват важни фактори като бъбречна функция, алергии и общо състояние. Ако има риск, лекарят или екипът ще дадат конкретни указания.

Не винаги. Двата метода не са взаимозаменяеми във всяка ситуация. Скенерът е по-бърз и често е първи избор при спешност, а ЯМР е по-чувствителен при меки тъкани и определени неврологични, ставни и онкологични състояния.

При остър инсулт най-често първо се прави скенер на мозъка, защото е бърз и може да покаже има ли кръвоизлив. При нужда след това може да се назначи и ЯМР за по-подробна оценка.

ЯМР на глава се назначава при определени неврологични симптоми като нетипично главоболие, световъртеж, зрителни нарушения, припадъци, изтръпване, слабост, съмнение за множествена склероза или проследяване на вече известни находки.

Да. ЯМР е много полезен при травми на коляно, рамо и други стави, защото показва менискуси, връзки, сухожилия, хрущял и други меки тъкани, които не се виждат добре на рентген.

Това зависи от причината. При съмнение за костен проблем може да започне с рентген. Ако се търси увреда на менискус, връзки, сухожилия или хрущял, често се назначава ЯМР.

Не. ЯМР на простата е много важен за локализиране и оценка на подозрителни зони, но окончателната диагноза се поставя чрез хистологично изследване, тоест биопсия.

Зависи от възрастта, структурата на гърдите и конкретния въпрос. При по-млади жени често се започва с ехомамография, след 40 години мамографията има важна роля, а ЯМР на млечни жлези се използва при определени показания и за допълнително уточняване.

Подготовката зависи от вида изследване. При някои изследвания не е нужна специална подготовка, а при други – особено с контраст – може да има конкретни изисквания. Най-добре е пациентът да следва указанията на екипа и да носи предишни изследвания, ако има.

Зависи от изследването и дали ще се използва контраст. При част от изследванията няма ограничение, а при други може да се изисква да не се приема храна няколко часа преди това.

Продължителността зависи от зоната и протокола, но обикновено ЯМР трае по-дълго от скенер. Някои изследвания са около 20–30 минути, а други може да отнемат повече време.

Важно е да съобщите, ако имате метални импланти, пейсмейкър, клаустрофобия, предишни операции или други особености, които могат да имат значение за безопасността и протичането на изследването.

Не е препоръчително. Най-подходящото изследване се определя според симптомите, клиничния преглед и конкретния диагностичен въпрос. Лекарската преценка е важна, за да се избегнат излишни, неподходящи или повтарящи се изследвания.

Защото различните методи дават различен тип информация. Един може да покаже по-добре костите, друг меките тъкани, а трети – съдовете или разпространението на процеса. В много случаи те се допълват.

Не. Самите изследвания не са болезнени. Дискомфорт може да има само при по-дълго стоене неподвижно, шум при ЯМР или при поставяне на венозен път за контраст.

Добре е да носите направление или назначение, предишни образни изследвания, епикризи, лабораторни резултати, ако са изискани, и документ за самоличност.

Това зависи от вида изследване и организацията на лечебното заведение. При някои изследвания резултатът се подготвя по-бързо, а при по-сложни случаи е необходимо повече време за подробно разчитане.

Анестезия и упойка

Анестезията е медицински метод за обезболяване и контрол на състоянието на пациента по време на операция или процедура. В зависимост от вида анестезия пациентът може да бъде напълно приспан или само определена част от тялото да бъде обезчувствена.

В ежедневния език думите често се използват като синоними. Медицинският термин е „анестезия“, а „упойка“ е по-популярният начин, по който пациентите я наричат.

Най-общо анестезията бива:

  • обща анестезия

  • регионална анестезия

  • локална анестезия

Към регионалната спадат спинална, епидурална и периферни блокади.

Изборът зависи от:

  • вида операция

  • продължителността ѝ

  • възрастта

  • общото здравословно състояние

  • придружаващите заболявания

  • предишни реакции към упойка

  • преценката на анестезиолога

Съвременната анестезия е много по-безопасна в сравнение с миналото. По време на операцията пациентът се наблюдава постоянно с апаратура и от анестезиологичен екип. Риск винаги съществува, но при планови операции и добра подготовка той е значително по-нисък.

Такъв риск съществува, но е рядък. Това състояние се нарича анестезийна осведоменост. Среща се по-често при тежки спешни състояния, голяма кръвозагуба или операции при нестабилни пациенти. При планови операции рискът е много по-малък.

Това е един от най-честите страхове. Риск съществува, но най-често е свързан с тежки спешни състояния, политравми, шок, голяма кръвозагуба или тежко общо състояние на пациента. При планова операция с добра подготовка безопасността е по-висока.

По време на операцията се следят:

  • кръвно налягане

  • пулс

  • сатурация

  • ЕКГ

  • дишане

  • въглероден двуокис

  • дълбочина на анестезията

  • влети и отделени течности

  • при нужда лабораторни показатели

По време на анестезия защитните рефлекси са потиснати. Ако има храна или течности в стомаха, те могат да се върнат назад и да попаднат в белия дроб. Това се нарича аспирация и може да доведе до тежки усложнения.

Обичайно важат следните правила:

  • 2 часа без бистри течности

  • 4 часа за кърма

  • 6 часа за лека храна

  • 8 часа за тежка, мазна храна

Точните инструкции винаги се дават индивидуално.

Само ако това е разрешено според часовете и инструкциите на екипа. Бистрите течности обикновено се спират 2 часа преди анестезия, но не бива да се разчита на общи правила без потвърждение от лекар.

Това се уточнява индивидуално. Някои лекарства за кръвно могат да се приемат с малка глътка вода. Част от лекарствата за диабет обикновено не се приемат преди операция. Важно е пациентът да каже всички медикаменти, които приема.

Важно е да съобщите:

  • всички заболявания

  • предишни операции и реакции към упойка

  • алергии

  • лекарства

  • астма, диабет, високо кръвно

  • бъбречни, чернодробни и сърдечни проблеми

  • пушене, алкохол, зависимости

  • изкуствени или клатещи се зъби

Не винаги човек знае предварително. Затова анестезиологичният екип подхожда внимателно към всеки пациент. Ако има съмнение за алергии, астма, атопичен дерматит или други предразполагащи фактори, може да се наложи по-специална подготовка или консултация.

Страничната реакция е известен нежелан ефект, например гадене, сърцебиене, сухота в устата или замаяност. Истинската алергия може да включва обрив, сърбеж, оток, бронхоспазъм, спад на кръвното или анафилаксия.

Да, гадене и повръщане са сред честите реакции след анестезия, особено при някои видове операции и при пациенти, които имат склонност към гадене. При нужда се прилагат медикаменти против гадене.

Да, ако сте били интубирани, е възможно да има дращене или болка в гърлото след операцията. Това обикновено е временно и отшумява.

Да, в първите часове след анестезия може да има слабост, замаяност, сънливост и обърканост. Това обикновено е очаквано. Ако симптомите са силно изразени или продължителни, трябва да се уведоми медицинският екип.

Лека болка около мястото на убождането е възможна за кратък период. По-продължителните болки в кръста често не са само от самата упойка, а са свързани и с позицията, операцията, натоварването или други фактори.

Да. При спиналната анестезия се поставя малко количество анестетик, което действа бързо и води до моторен и сетивен блок. При епидуралната анестезия медикаментът се въвежда над твърдата мозъчна обвивка и може да се постави катетър за по-продължително обезболяване.

Подходът трябва да е спокоен, професионален и с разбиране. Важно е пациентът да сподели за тези състояния предварително. Това помага на екипа да подходи по-индивидуално и да намали стреса.

Не непременно, но при децата подходът е по-специфичен. Те не са „малки възрастни“. Изискват различно дозиране, различна апаратура и различна комуникация.

Тези пациенти се оценяват индивидуално. При нужда операцията може да се отложи, за да се подобри контролът на диабет, кръвно налягане, тегло или други състояния. Целта е операцията да бъде възможно най-безопасна.

При раждане и секцио могат да се използват:

  • краткотрайна венозна анестезия при кратки процедури

  • обща анестезия

  • спинална анестезия

  • епидурална анестезия

Изборът зависи от медицинската ситуация.

Не винаги. Понякога бебето може да е по-вяло непосредствено след раждането, но това не зависи само от упойката. Значение имат и продължителността на раждането, състоянието на плода, спешността и използваните медикаменти.

Това е често срещан мит. Болките в кръста след раждане са много чести и при жени без спинална упойка. Причините обикновено са свързани с бременността, раждането, носенето на бебето и промяната в натоварването.

Неврология

Добре е да посетите невролог, ако имате повтарящо се главоболие, световъртеж, изтръпване, болки в кръста с излъчване към крайник, нарушения в паметта, проблеми с концентрацията, слабост, нестабилност или други симптоми, които се повтарят, засилват се или не отшумяват след почивка.

Не. Главоболието може да бъде свързано със стрес, преумора, недоспиване, очен проблем, синузит и други причини. Но ако е често, силно, нетипично или се променя, е добре да бъде оценено от невролог.

Тревожни са внезапното и много силно главоболие, ново главоболие след 65-годишна възраст, главоболие с нарушение на говора, слабост, изтръпване, зрителни проблеми, обърканост или главоболие след травма.

Тензионното главоболие обикновено е по-леко или умерено, стягащо и не спира напълно ежедневните дейности. Мигрената е по-силна, често пулсираща, може да е с гадене, повръщане, чувствителност към светлина и шум и значително да нарушава ежедневието.

Да, когато е често и продължително. Редовният прием на обезболяващи може да доведе до медикаментозно главоболие, при което самите лекарства започват да поддържат проблема.

Когато е повтарящ се, силен, съпроводен с изтръпване, слабост, проблеми с говора, зрението, координацията или когато не отшумява и нарушава ежедневието.

Не винаги. Понякога изтръпването се дължи на притиснат нерв или временен проблем. Но ако е повтарящо се, прогресиращо, обхваща по-голяма зона или е съпроводено със слабост, трябва да се оцени от невролог.

Мускулната болка често се появява след натоварване и се подобрява в покой. Неврологичната болка по-често е силна, може да се влошава от кашляне и кихане и да се разпространява към крака, често с изтръпване.

Не. Болките в кръста могат да бъдат мускулни, ставни, възпалителни или неврологични. Има и хора с дискова херния без болка. Затова диагнозата не трябва да се основава само на предположение.

Когато болката е силна, излъчваща, съпроводена с изтръпване, слабост или проблеми при ходене. Това може да насочва към засягане на нервно коренче.

Стресът може да доведе до главоболие, напрежение, проблеми със съня, липса на концентрация, усещане за мозъчна мъгла и умора. Но когато симптомите не минават след почивка или се задълбочават, е важно да се изключи и друг проблем.

Мозъчната мъгла е състояние, при което човек се чувства забавен, разсеян, трудно се концентрира и има усещане, че мисълта не е ясна както обикновено. Това не е диагноза, а симптом, който може да има различни причини.

Когато са постоянни, влошават се, не се подобряват след почивка и започват да пречат на работата, концентрацията и ежедневието. Особено ако са съчетани с други симптоми.

Да. Липсата на сън може да влоши паметта, концентрацията, настроението, устойчивостта на стрес и общото функциониране на нервната система.

Внезапна слабост или изтръпване, лицева асиметрия, нарушение на речта, загуба на зрение, двойно виждане, залитане, проблеми с координацията. При такива симптоми трябва да се реагира веднага.

FAST е лесно правило за разпознаване на инсулт:

  • F – face (изкривяване на лицето)
  • A – arm (слабост в ръката)
  • S – speech (нарушение на речта)
  • T – time (време е да се обадите на 112)

Това е краткотраен епизод с неврологични симптоми, който отшумява бързо. Не бива да се подценява, защото може да е предупреждение за предстоящ инсулт.

Хора с високо кръвно налягане, диабет, висок холестерол, сърдечни заболявания, наднормено тегло, тютюнопушене, обездвижване, както и хора с фамилна обремененост и по-напреднала възраст.

Да. Движение, контрол на кръвното налягане, кръвната захар и холестерола, достатъчен сън, здравословно хранене, умствена активност и социална ангажираност са важни за нервната система.

Да. Физиотерапията и рехабилитацията имат важна роля при хронични болки, дискови проблеми, след инсулт, след операции и при редица неврологични състояния. Те подпомагат възстановяването и подобряват функцията.

Когато има остър неврологичен проблем, силна болка, слабост, изразено изтръпване или подозрение за сериозно заболяване. Тогава първо е нужна оценка от лекар и точна диагноза.

Не винаги. Някои симптоми изглеждат „типично неврологични“, но могат да имат и други причини. Именно затова лекарската оценка е важна.

Когато са внезапни, силни, прогресиращи, комбинирани с други неврологични промени или засягат говор, зрение, сила, координация или съзнание.

Не. Ако симптомите се повтарят, задълбочават се или започват да пречат на качеството ви на живот, по-добре е да се консултирате по-рано.

Промяната. Когато започнете да се чувствате различно от обичайното и това не минава или прогресира, не го игнорирайте.

Полезна информация

График на лекарите
Кабинети
Новини
Утвърден ценоразпис
Общи условия
Защита на личните данни

Работно време

Понеделник – Петък

8:00 – 19:30

Почивни дни:

Събота, Неделя, Официaлни празници

Контакти

064 9090 90

clinic@avismedica.com

ул. Коста Х. пакев №7, гр. Плевен