Гастроскопия и колоноскопия – кога се правят, какво показват и защо могат да спасят живот

Когато говорим за здравето на храносмилателната система, много хора чакат твърде дълго, преди да потърсят лекар. Подуване, киселини, парене зад гръдната кост, болки в корема, промени в изхождането, липса на апетит, анемия или необяснимо отслабване често се приемат като временен дискомфорт. Обичайният подход е бързо решение с лекарства, диета или самолечение. Проблемът е, че зад на пръв поглед безобидни симптоми понякога може да стои сериозно заболяване.

Точно тук идва ролята на ендоскопските изследвания – гастроскопията и колоноскопията. Те са сред най-важните диагностични методи в гастроентерологията, защото позволяват директно оглеждане на органите и в много случаи дават възможност не само за диагноза, но и за терапия. При определени находки тези изследвания наистина могат да предотвратят тежки усложнения и дори да спасят живот.

В епизод на AVIS Medcast, посветен на темата, се разглежда защо гастроскопията и колоноскопията са толкова важни, кога са показани, каква е подготовката и защо страхът не бива да бъде причина да се отлагат.

Какво представляват ендоскопските изследвания

Ендоскопските изследвания на храносмилателната система са инвазивни изследвания. В гастроентерологията това означава навлизане в кух орган или телесна кухина чрез специален инструмент. Именно затова при тях има два основни принципа, които трябва да бъдат спазени.

Първият е „да не вредим“ – добре познатият медицински принцип primum non nocere. Това означава, че ползата от изследването трябва да бъде по-голяма от риска от неговото извършване. Вторият принцип е съгласието на пациента. При инвазивните процедури не е достатъчно само да има медицинска логика. Пациентът трябва да бъде информиран и да даде съгласие.

Тези изследвания не следва да се назначават механично или само по телефонен разговор. Необходим е личен контакт между лекар и пациент, при който да се обсъдят детайлите, съотношението полза–риск и конкретният подход в дадения случай.

Как се развива ендоскопията до съвременната практика

Историята на ендоскопията започва още преди повече от 200 години. Първите опити са били с много ограничени възможности. Постепенно се преминава през ригидни ендоскопи, полупогъваеми модели, фиброоптични апарати и по-късно – видеоендоскопи.

Големият пробив идва, когато ендоскопът започва да работи съвместно с компютърна техника и изображението вече се вижда на екран. Това позволява по-добра видимост, архивиране на находките, проследяване във времето и по-бързо обучение на специалистите. Съвременните ендоскопи имат висока резолюция, използват цветни филтри и допълнителни техники, които показват детайли, невидими при стандартна бяла светлина.

В по-новите поколения техника се добавя и ултразвуков компонент, така че освен стената на органа могат да се оценяват и съседни структури. Това значително разширява диагностичните и терапевтичните възможности.

Какво представлява гастроскопията

Гастроскопията не е само изследване на стомаха. Правилният термин е езофагогастродуоденоскопия, защото се оглеждат три органа:

• хранопроводът
• стомахът
• дванадесетопръстникът

Това изследване е показано при симптоми, идващи от тези три области. По отношение на хранопровода сред основните показания са затрудненото преглъщане и болезненото преглъщане. Затрудненото преглъщане е особено тревожен симптом, защото може да бъде свързано и с неоплазма, поради което не бива да се отлага.

Много чести са и оплакванията от парене и киселини зад гръдната кост, включително нощем. Те често се неглижират, но при продължителен рефлукс лигавицата на хранопровода може да се промени. Това състояние носи риск, а при по-напреднали промени може да се стигне до синдром на Барет. Именно затова при продължителна рефлуксна болест гастроскопията има важна роля.

Що се отнася до стомаха, една от най-честите индикации е болка, свързана с храненето. Ако болката е на гладно и отшумява след нахранване, това е класически симптом за язва на дванадесетопръстника. Ако пациентът се чувства добре на гладно, но след хранене изпитва болка, избягва да яде и започва да отслабва, тогава трябва да се мисли и за язва на стомаха, като понякога язвената форма може да прикрива неопластичен процес.

Сред т.нар. червени флагове, при които изследването не бива да се отлага, са:

• необяснимо отслабване
• анемичен синдром
• липса на апетит
• повръщане
• бързо насищане

Как протича гастроскопията и каква е подготовката

Гастроскопията най-често се прави под обща анестезия, тъй като неудобството не зависи толкова от самата техника, а от рефлекса за повръщане. Самото изследване не е болезнено, но може да предизвика гадене. Затова анестезията осигурява по-голям комфорт за пациента.

Подготовката обикновено не е сложна. Необходими са 10–12 часа гладуване. Пациентът трябва да се яви гладен и жаден. При съмнение за забавена евакуация на стомаха се преценяват допълнителни мерки.

По време на процедурата пациентът е в лява странична позиция, защото това намалява риска от аспирация. Използва се медикамент като пропофол, който действа бързо и има кратка продължителност. След изследването пациентът остава за наблюдение и не се препоръчва да шофира същия ден.

Самата диагностична гастроскопия може да продължи само 2,5–3 минути, а резултатът обикновено е готов веднага след излизане от анестезията.

Какво следва след гастроскопия

Резултатът се изготвя веднага, обсъжда се находката и се уточняват следващите стъпки. Ако има леки промени, например гастрит, пациентът може да си тръгне още същия ден. Ако са необходими биопсии, премахване на полипи или друга терапевтична процедура, често се препоръчва хоспитализация.

Това е особено важно при пациенти, които приемат антиагреганти или антикоагуланти, тъй като рискът от кървене трябва да бъде отчетен предварително.

Кога гастроскопията има и терапевтична роля

Ендоскопията не е само диагностичен метод. При определени случаи тя има и терапевтичен ефект.

Такъв пример са полипите в стомаха. В повечето случаи те са доброкачествени, но когато са големи, могат да причиняват анемия. Те могат да бъдат отстранявани ендоскопски, като това е щадящ и ефективен подход.

Друг важен пример са кръвоизливите. При горен стомашно-чревен кръвоизлив ендоскопията може да бъде ключова, особено при пациенти, които не могат да понесат операция. Използват се методи като:

• инжекционна хемостаза с адреналин
• поставяне на клипсове
• други специализирани техники

Защо колоноскопията е златен стандарт

Колоноскопията е изследването, което позволява оглед на дебелото черво и съчетава диагностика и терапия. Това е причината тя да бъде златен стандарт за профилактика и ранно откриване на рак на дебелото черво.

Съвременните видеоколоноскопи имат висока резолюция, цветни филтри и увеличение. Макар методиката да има своите ограничения, тя остава най-добрата налична възможност. Има техники за повишаване на откриваемостта, включително допълнително оглеждане на „слепите зони“ и много внимателно изтегляне на апарата.

Не всеки полип е враг, но всеки полип трябва да бъде оценен правилно. Колоноскопията позволява да се прецени дали полипът може да бъде премахнат ендоскопски или е необходима хирургия.

Какво се търси по време на колоноскопия

По време на колоноскопия се търсят различни типове изменения:

• полипи
• пренеопластични изменения
• тумори
• възпалителни процеси
• язвен колит
• болест на Крон
• исхемичен колит

Особено важно е ранното откриване на възпалителните чревни заболявания, които често започват в млада възраст и изискват дългосрочно проследяване.

Как се отстраняват полипи и кога се прави биопсия

При полипите в дебелото черво правилото е ясно: ако могат да бъдат премахнати, се премахват, а не се биопсират. Биопсия се прави на находки, които не могат да бъдат отстранени на момента.

Има два основни типа полипи:

• на краче
• на широка основа

При полипектомия винаги има риск, най-често риск от кървене. Той може да бъде непосредствен или да се появи дни по-късно. При по-малки полипи все по-често се използва студена бримка, т.е. механично отстраняване без ток, което е по-безопасно.

Каква е подготовката за колоноскопия

Подготовката за колоноскопия е изключително важна, защото качеството на изследването зависи от това колко добре е почистено червото.

В миналото подготовката е била тежка, но днес се използват съвременни високомолекулни разтвори, които осигуряват добро очистване без голямо натоварване. Обикновено пациентът получава прахчета, които се разтварят във вода и се изпиват в рамките на няколко часа. Не се приема храна преди процедурата.

При определени групи пациенти са нужни допълнителни мерки – например при диабет, тежка констипация или протезирани клапи, където се изисква специално внимание.

Под каква упойка се прави колоноскопия

Колоноскопията може да се извършва с анестезия или без анестезия. Все повече пациенти предпочитат упойка, но в някои случаи това затруднява работата на ендоскописта, защото пациентът не може да съдейства с позиция и обратна връзка.

Въпреки това в практиката анестезията все по-често се използва за комфорт на пациента.

Кога се правят контролни прегледи

Интервалите за контролна колоноскопия зависят от находката.

При обичаен риск и отрицателно изследване контролата може да бъде след 7–10 години. Ако има малък брой малки полипи, интервалът отново може да бъде 7–10 години. При повече полипи или при по-рискови находки контролите са по-чести – на 5 години, 3 години, 1 година или дори на 6 месеца при определени ситуации.

При пациенти със синдром на Линч скринингът започва много по-рано – около 25-годишна възраст. При язвен колит също има специфични правила за проследяване.

От каква възраст е препоръчителна профилактиката

Като стандартна препоръка за България се посочва 50 години като възраст за започване на профилактична колоноскопия при хора с обичаен риск.

При синдром на Линч подходът е различен и започва много по-рано. Важно е да се знае и че липсата на фамилна обремененост не означава липса на риск, защото голяма част от туморите на дебелото черво се появяват при хора без наследственост.

Имат ли място тестовете и скринингът преди симптомите

Да. Тестовете за скрито кървене и други лабораторни маркери могат да бъдат много полезни. Те не заменят колоноскопията, но помагат за насочване на пациента към изследване навреме.

Комбинацията от лабораторен тест и ендоскопия е добра стратегия, защото ако чакаме появата на клинични симптоми, понякога може вече да сме закъснели.

Какво трябва да знаят пациентите за микробиома и пробиотиците

Темата за чревния микробиом става все по-популярна. В храносмилателната система има огромно количество бактерии, а истинският им резервоар е дебелото черво. Те не просто съществуват там, а участват активно в редица процеси – разграждане на вещества, поддържане на лигавичната бариера, синтез на витамини и модулиране на имунитета.

Колкото по-голямо е биоразнообразието на бактериите, толкова по-добре за чревната бариера. Затова храненето има значение. Като по-подходящ модел се посочва средиземноморската диета.

Пробиотиците имат място, но не могат да заменят здравословното хранене. Те са полезни например при продължително антибиотично лечение, спад на имунитета или при смяна на средата и храненето.

Най-честите страхове и защо не бива да отлагаме

Сред най-честите страхове са:

• че изследването ще боли много
• че биопсията или премахването на полип ще влошат състоянието
• че самата полипектомия е опасна и болезнена

Посланието е ясно: ползата е несравнимо по-голяма от риска, когато изследването е правилно показано и извършено.

Заключение

Най-разумният подход за човек със симптоми, с повишен риск или със страхове е първо да направи консултация с гастроентеролог. Именно лекарят, заедно с пациента, преценява кога, как и какво изследване трябва да се направи.

Гастроскопията и колоноскопията не са изследвания, от които трябва да се страхуваме, а инструменти, които помагат да открием проблема навреме и в много случаи да го овладеем, преди да е станало късно.

За повече по темата вижте пълния епизод на AVIS Medcast.

 

Гастроскопия и колоноскопия – кога се правят, какво показват и защо могат да спасят живот

Какво представляват ендоскопските изследвания на храносмилателната система

Как се развива ендоскопията – от първите апарати до съвременните видеоендоскопи

Кога се прави гастроскопия – симптоми и показания

Подготовка за гастроскопия – гладуване, анестезия и как протича изследването

Кога гастроскопията има терапевтичен ефект – полипи, кървене и ендоскопско лечение

Микробиом, пробиотици и хранене – какво е важно да знаем

Контролни колоноскопии и профилактика – кога се правят след изследването

Подготовка за колоноскопия – хранене, почистване и какво трябва да знаете

Полипи на дебелото черво – кога се премахват и какви са рисковете